Овърклок
Овърклокът вдига честотите над фабричната настройка, за да извлечете повече работа от същата карта. Той изисква напрежение, а мощността расте приблизително с квадрата на напрежението, затова последните няколко процента са скъпи.
Динамичната мощност на един чип расте с честотата му и с квадрата на напрежението му. Затова увеличение на напрежението с 10 процента добавя около 21 процента към тази част от консумацията. Затова работата при малко по-ниско напрежение обикновено спестява повече мощност от скоростта, която губи.
При GPU обикновено настройвате три неща: честотата на ядрото, честотата на паметта и ограничението на мощността. Алгоритмите, ограничени от паметта, възнаграждават овърклок на паметта и работят добре с понижено ядро. Тези, ограничени от ядрото, се нуждаят от ядрото и неговото напрежение. README файлът на програмата Ви за копаене често посочва начални стойности за всяка карта.
За копаене това обикновено е грешната посока. Ъндърволтингът носи повече на ват при повечето алгоритми, а овърклок на паметта, който е малко прекален, дава неуспешни дялове вместо очевиден срив. Това, което търсите, е най-добрият хешрейт на ват, а не най-високият хешрейт.
Пример с числа. Да кажем, че карта дава 100 единици хешрейт при 200 вата. С ъндърволт тя дава 97 единици при 150 вата. Изгубила е 3 процента от скоростта си, но е спестила една четвърт от мощността си, така че печели повече на ват и работи по-хладно.
Честата грешка е да съдите за една настройка само по хешрейта. Нестабилна настройка може да показва висок хешрейт, докато изпраща грешни резултати. Следете броя на отхвърлените и невалидните дялове, а не само скоростта. Ако той се покачи след промяна, върнете се стъпка назад.
Променяйте по една настройка наведнъж и оставяйте рига да работи известно време след всяка стъпка. Следете температурите, включително температурата на паметта, където картата я отчита. Настройка, която е стабилна в хладен ден, може да не е стабилна в горещ, затова оставяйте малък резерв.
